Доц. д-р Борислав Цеков: Тръмп и „Храмът на обречените“
Доц. доктор Борислав Цеков, Консервативен конгрес
Днес, 20 януари 2025 година, във Вашигтон, в импозантната Ротонда на Конгреса на Съединени американски щати, Доналд Тръмп поставя конституционна клетва. Точно по обяд, в 12.00 ч., както планува американската конституция. Имам високата чест да стана част от това историческо събитие по покана на когнресния учредителен комитет.
Спомням си, когато на 20 януари 2017 година, в една известна столична книжарница проведох показване на моята книга “Доктрината “Тръмп ” и гледахме онлайн инагурацията на Тръмп за неговия първи мандат. Всички съществени български медии бяха там – просто нямаше по какъв начин да го пренебрегват, тъй като на фона на всебщото анти-Тръмп отричане, трябваше да се уточни и “другата позиция ”. Нямаше да я покажат и то с огромно наслаждение, само че въпреки всичко ставаше дума за президента на Съединени американски щати. Това беше единственото сходно събитие в цяла Източна Европа, което накара даже New York Times да прати коресподент, който разгласява фотография и репортаж във вестника.
На фона на общото непознаване и неразбиране у нас, провокирано от избора на Тръмп, гарнирано с изказвания от вида “не знаем какво ще прави той ”, тогава обяснявах освен, че е пределно ясно каква политика ще следва Тръмп, тъй като я е описал в цели четири книги на обществено-политическа тема, издадени през последните две десетилетия, само че и концептуализирах главните моменти в неговата теория.
Помня примитивната завист на соросоидите и всевъзможни други простаци, които в типичния си жанр се пробваха да помрачат събитието с гнойна вълна от селяшки хули и обиди ad hominem. Очаквано и елементарно обяснимо – посредствените мозъци не разискват хрумвания и книги, а храчат по другите хора и създатели.
Когато през 2020 година Тръмп изгуби (откраднаха му!) изборите, същите изкривени личица получиха самодоволно изражение и снизходително се усмихваха, когато им обяснявах, че Тръмп остава на терена и ще получи исторически реванш през 2024 година Така и стана. И то триумфално.
Сега соросоидите към този момент не се смеят. Патосът е унил. Злобеят скрито, ненавиждат потайно. Защото по-умните измежду тях си дадоха сметка, че светът, в който неолибералният дневен ред, чиито опорноточковци бяха доскоро, отива на бунището на историята.
Още по-осезаемо витаеше това чувство в този момент по улиците на Вашингтон – пробват се да стачкуват, само че нямат нищо общо със пьклената сила, която се изля при предната инагурация. Унили, обезверени, предвкусващи маргинализацията, която към този момент им се случва – интелектуална, идеологическа, политическа. Все едно да гледаш комунисти с портрета на Леонид Брежнев след рухването на Берлинската стена.
Дори ултралибералният “Вашигтон пост ” е неразпознаваем. Ето какво написа оня ден: “Новоизбраният президент Доналд Тръмп се завръща във Вашингтон триумфално. Съдебните каузи са зад тила му, корпоративни ръководители се стичат в Мар-о-Лаго, с цел да се срещнат с него. Комитетът му за встъпване в служба е събрал рекордни суми за церемонията, а Републиканската партия към този момент е напълно под негов надзор. ”
Доверието кьм Тръмп скочи в допълнение след изборите. Онези, които водеха нечестна и недемократична война против него и против трьмпизма – софтуерните магнати – през днешния ден се надпреварват да засвидетелстват почит и поддръжка за 47-я президент на Съединени американски щати.
На церемонията по встьпването в служба участват доста от най-изтъкнатите водачи от Силициевата котловина, в това число създателят на Amazon Джеф Безос, основният изпълнителен шеф на Meta Марк Зукърбърг, основният изпълнителен шеф на TikTok Шу Зи Чу и Сундар Пичай от Гугъл.
Налице са всички белези – електорални, политически, а в случай че щете и психически, че стартира изцяло нов и друг политически цикъл, който има небосвод за най-малко десетилетие.
Минути откакто постави клетвата, Доналд Тръмп ще пусне в ход дълбоката политическа смяна, като подпише близо 100 президентски указа. Сред тях ще бъде и указът, с който към петдесет хиляди федерални служители ще бъдат лишени от законните си привилегии и отбрани. Реформата ще обхване и разследващата общественост и дипломацията.
Защото са по-скоро деятели на Демокарптическата партия, в сравнение с политически неутрални държавни чиновници. И заради това саботират, протакат и бавят промените по напълно партизански аргументи. Отсега би трябвало да е ясно – Доналд Тръмп през втория си мандат няма да се церемони с никого. Защото той към този момент работи за Историята.
Ако до изборите в Съединени американски щати през 2016 година неолибералните глобалисти се опитваха по всякакъв начин да маргинализират и стигматизират социално-консервативните и патриотични придвижвания, определяйки ги като „ национал-популисти “, „ извънредно десни “, „ националисти “ и прочие клишета, триумфът на Доналд Тръмп постави на международната карта ясна опция на неолибералния глобализъм.
Даде политическа легитимация и всесилен подтик на концепциите, полезностите и политиките, които неолибералните глобалисти четири десетилетия се опитваха (и значително бяха съумели!), да натикат в глухата външна страна на политиката и публичността.
А когато една господстваща до неотдавна идеология бъде снета от пиедестала на своята рекламация за уникалност и безалтернативност, то това е най-важното и дълготрайно постижение на всяка гражданска война.
Както писах в “Размисли за контрареволюцията ” преди пет години в “Труд ”: революцията на Трьмп съумя още тогава. И всяка контрареволюция е тъкмо толкоз обречена, колкото опитите за възобновяване на монархията след Великата френска гражданска война. Разликата е, че през днешния ден либерали и прогресисти са от неверната страна на историята.
Всъщност, казано по различен метод, Тръмп е нещо като Индиана Джоунс, който попада в едно опустошено село и жителите го молят да открие загадъчен камък. Той се съгласява и попада на фракция, която замисля ужасяващ скрит план в катакомбите под античен дворец. Колкото и да опитваха и да се пробват да сатанизират Тръмп, толкоз по-ясно става за международната общност, че той е положителният воин. За огромното превръщане на публичните настроения свидетелства даже и фактът, че оня ден на Пето авеню в Ню Йорк манекените на витрината на един от известните международни марки танцуваха станалият към този момент иконичен “танц на Тръмп ”. Това беше немислимо допреди броени месеци.
Вашиггтон в деня на клетвата на 47-я президен зат на Съединени американски щати е човешко стълпотворение макар минусовите температури и преместването на церемонията на закрито.
Причината за това не е единствено в сладостта от една безапелационна изборна победа. Причината е и в самата персона на Доналд Тръмп – той е неотклонен, ексцентричен и сполучлив. Много сполучлив.
През 1991 година медиите изцяло го отписаха от света на бизнеса. Известното по това време нюйоркско издание Spy Magazine даже излезе със заглавие: „ Последните дни на Доналд Тръмп ". Но Тръмп се завърна в огромния бизнес и е милиардер и до ден сегашен, а въпросното издание от дълго време банкрутира и отиде в небитието.
През 2020 година го отписаха от огромната политика. Неуморно пророкуваха, че е политически мъртвец. Но той се завьрна по-силен от всеки път. Като на онази към този момент именита фотография след атентата – оцапан с кръв с високо вдигнат пестник, призоваващ на битка.
Сякаш с цел да ни напомни, че качественото холивудско кино преди години имаше неписан канон – положителните най-после побеждават.
Днес Доналд Тръмп има историческия късмет да придвижи този канон в огромната политика.
